Какво да правим с виолончелото
Фото Божидар Марков
След като Валентин Ганев към този момент години наред събира възторжена аудитория със своя контрабас в Народния спектакъл, а Антони Дончев свири на пиано в „ Капитал/на/ неточност “ на Иван Панталеев, в този момент професор Анатоли Кръстев гастролира при учените в „ Какво да вършим с виолончелото “ – новия театър на учените. Николай Поляков е режисьор на текста от Матей Вишниек, а в функциите са Марин Янев, Валентин Танев и Снежина Петрова. Румънецът от френската школа на международната драматургия през 1977 година като студент по философия в Букурещкия университет стартира да написа екзистенциални и антикомунистически пиеси на езоповски език за театъра, които се популяризират незаконно посредством машинописни преписи из литературните среди и са строго неразрешени за сцената. Чете ги пред другари и в книжовен кръжок, който след време е разрушен от управляващите. Една от пиесите - „ Коне на прозореца ”, въпреки всичко съумява да стигне до генерална подготовка, само че ден преди премиерата е неразрешена. През 1987-а Вишниек емигрира във Франция, където живее и до през днешния ден.
Сега пиесите на Вишниек се играят по целия свят от Чили до Токио и Мелбърн. На негово име се провеждат фестивали в Авиньон, Токио и Москва, а в Сучава, Румъния към този момент има спектакъл „ Матей Вишниек ”. Ето какво споделя неговият преводач Огнян Стамболиев. „ Както за Шекспир, по този начин и за Вишниек, „ целият свят е сцена ”. В случая, по-точно „ цирк ”. Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света текстове: „ Дребна работа за остарял смешник ”, „ Три нощи с Мадокс ”, „ Какво да вършим с виолончелото? ”. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в доста от тези пиеси, въодушевени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната прозаичност на непознатия у нас румънски авангардист Урмуз, който в действителност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по изумително съразмерен метод иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Някои критици дефинират театъра му като „ фрагментарен ”, други като „ лиричен ” и „ свърхчувствителен ”, трети като „ пост-психологически ”. Всичко това е правилно, само че най-точно е да се каже, че е кръвно обвързван с ужасите на екзистенцията и макар въздействията (Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек) е несъмнено реформаторски, автентичен. „ Хуморът, споделя Матей Вишниек, за мен постоянно има две лица. Първото, което те кара да се смееш, и второто, чието лице е прикрито. То може да те разплаче. В моите пиеси предлагам полет над черния комизъм. А смехът постоянно има резултата на бумеранг. Нужна ти е храброст, с цел да го приемеш. Защото когато се смееш на другия, не усещаш, че се смееш и на себе си... ”
Автор е и на пет романа. Бих споделил, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма натурализъм. Всъщност Матей Вишниек е създател единствено на един „ реален текст ” - дисертацията си на тематика: „ Съпротивата посредством културата в страните на Източна Европа ”.
Днес името на Матей Вишниек участва в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Играе се по целия свят - от Аржентина до Япония. Поставян е даже в Турция и Иран. Не знам точния брой на пиесите на Вишниек - той е извънредно плодороден, роден драматург. Вече години наред неговите пиеси са в афиша на огромните театрални фестивали: Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на редица влиятелни интернационалните награди. В Румъния, след рухването на комунистическия режим, той е измежду най-издаваните, четените и най-играните и обичани от публиката създатели. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите му: „ Паника в Града на светлините ”, „ Господин К. на независимост ” и „ Планираният безпорядък ”, алманах с негови стихове „ Град с един-единствен гражданин ”, както подборка с пиеси „ Мансарда в Париж с аспект към гибелта ”. Критиката неслучайно и изцяло заслужено го дефинира като „ новият Йонеско ”.
След като Валентин Ганев към този момент години наред събира възторжена аудитория със своя контрабас в Народния спектакъл, а Антони Дончев свири на пиано в „ Капитал/на/ неточност “ на Иван Панталеев, в този момент професор Анатоли Кръстев гастролира при учените в „ Какво да вършим с виолончелото “ – новия театър на учените. Николай Поляков е режисьор на текста от Матей Вишниек, а в функциите са Марин Янев, Валентин Танев и Снежина Петрова. Румънецът от френската школа на международната драматургия през 1977 година като студент по философия в Букурещкия университет стартира да написа екзистенциални и антикомунистически пиеси на езоповски език за театъра, които се популяризират незаконно посредством машинописни преписи из литературните среди и са строго неразрешени за сцената. Чете ги пред другари и в книжовен кръжок, който след време е разрушен от управляващите. Една от пиесите - „ Коне на прозореца ”, въпреки всичко съумява да стигне до генерална подготовка, само че ден преди премиерата е неразрешена. През 1987-а Вишниек емигрира във Франция, където живее и до през днешния ден.
Сега пиесите на Вишниек се играят по целия свят от Чили до Токио и Мелбърн. На негово име се провеждат фестивали в Авиньон, Токио и Москва, а в Сучава, Румъния към този момент има спектакъл „ Матей Вишниек ”. Ето какво споделя неговият преводач Огнян Стамболиев. „ Както за Шекспир, по този начин и за Вишниек, „ целият свят е сцена ”. В случая, по-точно „ цирк ”. Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света текстове: „ Дребна работа за остарял смешник ”, „ Три нощи с Мадокс ”, „ Какво да вършим с виолончелото? ”. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в доста от тези пиеси, въодушевени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната прозаичност на непознатия у нас румънски авангардист Урмуз, който в действителност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по изумително съразмерен метод иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Някои критици дефинират театъра му като „ фрагментарен ”, други като „ лиричен ” и „ свърхчувствителен ”, трети като „ пост-психологически ”. Всичко това е правилно, само че най-точно е да се каже, че е кръвно обвързван с ужасите на екзистенцията и макар въздействията (Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек) е несъмнено реформаторски, автентичен. „ Хуморът, споделя Матей Вишниек, за мен постоянно има две лица. Първото, което те кара да се смееш, и второто, чието лице е прикрито. То може да те разплаче. В моите пиеси предлагам полет над черния комизъм. А смехът постоянно има резултата на бумеранг. Нужна ти е храброст, с цел да го приемеш. Защото когато се смееш на другия, не усещаш, че се смееш и на себе си... ”
Автор е и на пет романа. Бих споделил, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма натурализъм. Всъщност Матей Вишниек е създател единствено на един „ реален текст ” - дисертацията си на тематика: „ Съпротивата посредством културата в страните на Източна Европа ”.
Днес името на Матей Вишниек участва в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Играе се по целия свят - от Аржентина до Япония. Поставян е даже в Турция и Иран. Не знам точния брой на пиесите на Вишниек - той е извънредно плодороден, роден драматург. Вече години наред неговите пиеси са в афиша на огромните театрални фестивали: Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на редица влиятелни интернационалните награди. В Румъния, след рухването на комунистическия режим, той е измежду най-издаваните, четените и най-играните и обичани от публиката създатели. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите му: „ Паника в Града на светлините ”, „ Господин К. на независимост ” и „ Планираният безпорядък ”, алманах с негови стихове „ Град с един-единствен гражданин ”, както подборка с пиеси „ Мансарда в Париж с аспект към гибелта ”. Критиката неслучайно и изцяло заслужено го дефинира като „ новият Йонеско ”.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ